Кому е нужен гей парадът? Всекиму.

Покрай София Прайд тази година отново се надигна глъчка от множество страни за смисъла на шествието, за контрашествията, за атаките на семейните ценности и т.н. На няколко места видях споделена една статия (Гей парадът – кому е нужен?), която, според мен, обхваща мисленето на голяма част от хората по темата за ЛГБТИ обществото. Наричам този тип мислене “Аз не съм хомофоб, но…”, защото обикновено изказаните мнения са премерени и не издават омраза или ненавист към представителите на ЛГБТИ, но често се застъпват за мерки, които ограничават правата им, грешно представят целите им, или поддържат мнението, че ЛГБТИ активизма е негативен и рушителен. Със сигурност има случаи, в които това са правдиви доводи, но по мое мнение това е в много по-малка степен, отколкото защитниците им твърдят. Горепосочената статия е прекрасен пример за това. В следващите редове ще се опитам да направя анализ на написаното и да представя контрааргументи, с цел да обогатя публичния дебат и може би да променя мнението на четящите. На моменти може да изглеждам фокусиран срещу г-н Георги Вулджев, авторът на горепосочената статия, но това не е моята цел. Моята реторика е насочена към всички, които са съгласни с написаното от него.

Нека започнем.

Как да НЕ постигнеш толерантност

Г-н Вулджев тук прави редица твърдения за това как според него трябва да се гради толерантност. До голяма степен това са лични мнения и в тази секция най-доброто, което мога да направя, е да представя и своята гледна точка. Читателят може сам да реши с кого е съгласен. В анализа си на другите секции съм се постарал да включа доказателства за твърденията си (нещо, което г-н Вулджев не е решил за нужно), така че, читателю, моля те, чети докрай.

Доколкото разбирам, (с риск да обобщавам и да проявявам невежество към аргумента на г-н Вулджев – надявам се да ми прости, ако това е така), тезата се свежда до твърденията “Няма как да се търси и изгради толерантност и приемственост чрез демонстрация и парадиране на различията” и “Всеки път, когато излезете на манифестация, чиято единствена цел е да демонстрира колко сте различни от мен, това по никакъв начин не ни сближава”.

Защо? Наистина не разбирам. Защо има проблем в това някой да изразява различието си? Ако всички бяхме еднакви, идеята за толерантност нямаше да съществува. Няма как да градим толерантност, без първо да приемем съществуването на различия. Всички хора ли са толкова тесногръди, че това веднага да ги отвращава и да пробужда лоши мисли? Има много неща, които могат да се намират за чужди и странни, но не разбирам защо това трябва да е проблем. Стига те да са в рамките на закона и да не потъпкват човешки права, аз нямам проблем с тях. Защо някой би имал?

Търсенето на неща, които ни сплотяват, може да се случва заедно с празнуването на различията помежду ни.

Г-н Вулджев твърди, че хомосексуалността е непонятна за него и затова акцентът трябва да пада върху неща, които са общи. В това няма нищо лошо – хората от ЛГБТИ обществото не са извънземни – със сигурност има множество общи неща, които могат да се намерят. Но защо една толерантна връзка между различни социални групи трябва да се базира само на това? Толкова ли е трудно да приемем нещо, което намираме за странно? И защо да отнемаме правото на някого да го изразява? Търсенето на неща, които ни сплотяват, може да се случва заедно с празнуването на различията помежду ни.

Също като г-н Вулджев, аз съм хетеросексуален и хомосексуалността е непонятна за мен, но аз имам крайно различно мнение от него за София Прайд.

За мен София Прайд има две страни. Едната се изразява в протест срещу омразата и негативните обществени настроения срещу представителите на ЛГБТИ групата, а другата – в празнуване на различността на тези представители.

Относно протестната страна, аз правя твърдението, че истинската толерантност не се изразява в това да търпим странностите на другите, защото, въпреки всичко, имаме общо с тях. Тя се изразява в осъзнаването на различността ни, в взаимното съгласие, че тя не е пречка за съвместното ни съществуване, и в продължаването на съвместния ни живот.

Това по никакъв начин не изключва демонстрация на различността. Ако читателят не е забелязал, живеем във време, в което за съжаление все още се извършват престъпления от омраза, а хората са предубедени и негативни към членовете на ЛГБТИ. Предложението на г-н Вулджев за тихо фокусиране върху нещата, които ни обединяват, не елиминира различията между нас. Те ще са винаги там, както и извършителите на престъпления от омраза, а представителите на ЛГБТИ обществото все още не са адекватно защитени от закона, както ще видим в следващата секция. Един от най-добрите начини да се борим за подобрение е обединението ни в движения и групи, които активно търсят промяна. “Да бе мирно седяло, не би чудо видяло” е класическа българска поговорка, но никой не е постигнал нещо с такова мислене.

“Да бе мирно седяло, не би чудо видяло” е класическа българска поговорка, но никой не е постигнал нещо с такова мислене.

Що се отнася до празничната страна, за мен тя е по-важната от двете. Според мен тя казва на представителите на ЛГБТИ обществото в малки и в големи населени места, в консервативни и в либерални семейства – “Хей, не сте сами! Има много други като вас и това е напълно нормално и няма от какво да се срамувате!” (ще говорим за нормалността по-надолу – б.а.).

Един празник естествено няма нужда да бъде празнуван само от групата, която го зачита. В този случай, всички могат да се включат. Не мисля, че хората от ЛГБТИ обществото биха изгонили някого, дори и да не се идентифицира като един от тях. Няма нищо лошо в това в парада да се включат хора от всякакви прослойки и принадлежности. Защото е празник. Празнува се различността. Всеки е поканен, защото всеки е различен.

Дори протестната страна на парада да бъде направена излишна (стискам палци), според мен това не трябва да е причина да се спира с провеждането му. Защо не ние, като общество сформирано от милиони различни хора, не направим празник, в който да честваме правото на това да си различен – празник, който обхваща всички без значение от етнос, религия, сексуална и политическа принадлежност? Защо вместо да бъдем разделени от различията си, не се обедим зад тях, гордо изразявайки ги?

Преди съвсем да започна да звуча като хипстър, нека продължим към следващата секция.

Агресивните цели на LGBT активизма

Г-н Вулджев тук анализира целите на активизма, позовавайки се на точките публикувани на сайта на София Прайд. Той започва като анализира първата цел в списъка:

Въвеждане в Наказателния кодекс на квалифицирани състави за престъпления, извършени по хомофобски или трансфобски подбуди (на основата на сексуална ориентация и полова идентичност или изразяване на пола). Това се налага, поради специфичните особености и повишената обществена опасност на този вид престъпления, подобно на специалните състави за деяния, извършени по расистки и ксенофобски подбуди.

Той намира тази цел за “изключително тревожна” и заявява, че това цели да се създаде защитена група от закона. Позволявам си да не се съглася с това твърдение и да направя друго – думите на г-н Вулджев страдат от синдрома “виждам, каквото искам да видя, не каквото е написано”. Текстът специфично подчертава, че се търси ефект подобен на същестуващите вече състави за престъпления от омраза. Те са описани в Наказателния кодекс на Република България. Според него расата, народността, етническата принадлежност, религията или политическите убеждения като признаци на принадлежността на човек към дадена обществена група, могат да класифицират едно престъпно деяниe срещу него като престъпление от омраза. Тези неща са описани в Глава трета – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ, Раздел 1 – Престъпления против равенството на гражданите, Чл.162. Моето разбиране е, че целта на София Прайд е към този лист да се добави и сексуалната ориентация. Какво лошо има в това? Престъпление срещу някого на база сексуалнатата му ориентация не нарушава ли равенството на гражданите по същия начин, по който и престъпления срещу някого заради вярата му? Каква е разликата? Как това ще създаде “защитена група от закона”? Напротив, това ще спомогне за защитата на една немалка група хора от атаки базирани на дискриминиращ фактор не много по-различен от етнос, религия или политически убеждения. Смятам, че сексуалната ориентация с право принадлежи в този списък и подкрепям тази цел на София Прайд.

Относно думите на г-н Вулджев за категоризацията на престъпленията и равенството пред закона, смятам, че има нужда от тази категоризация на престъпленията от омраза, защото освен самото нарушаване на закона, те имат допълнителната тежест на това, че са извършени заради принадлежността на човек към дадена обществена група. С акта на престъплението, престъпникът също така потъпква равенството между обществените групи. Смятам, че е честно подобен тип престъпления да бъдат категоризирани като престъпления от омраза.

Продължаваме напред към другото оплакване на г-н Вулджев. То се отнася до тази цел в списъка на София Прайд:

Публични, ясни и категорично артикулирани политически декларации от страна на парламентарно представените политически партии, осъждащи експлицитно речта на омразата на основата на сексуална ориентация или полова идентичност и деклариращи ангажимент за съвместна работа с уязвимите общности на ЛГБТИ хора по проблемите и нарушенията на основни права на тези общности, документирани от национални и международни правозащитни организации.

Г-н Вулджев тук излага своите силно спекулативни виждания за това какво се подразбира под “осъждане”. Начинът, по който аз го разбирам, е искането от политическите партии да излязат със становище заклеймяващо речта на омразата и с обещание за подпомагане на ЛГБТИ обществото. Или иначе казано – това, което хората са написали, не това, което моите предубеждения ми казват.

Г-н Вулджев прави твърдението, че най-вероятно се има предвид законово осъждане и потъпкване на свободата на словото. Читателят може да направи собствено заключение за това какво се има предвид, но аз изразявам силно несъгласие с теорията на г-н Вулджев. Най-малкото политическите декларации, на когото и да било, нямат силата да осъдят нищо. Наказателната система не работи по този начин.

Относно думите на г-н Вулджев за свободата на словото – вярно е, че словото не е насилие и че свободата на словото е фундаментално човешко право, но със свободата да говориш идва и задължението да посрещнеш последствията от това. Статията на Дневник “Кога езикът на омразата е престъпление” прави оглед на тези теми.

Моята нормалност е по-добра от твоята нормалност

Къде отиде реториката за това как всички трябва да са равни пред закона?

Тук г-н Вулджев ни запознава с вижданията си относно гей браковете и осиновяването на деца от хомосексуални родители. Той няма проблем с тях, но според него хетеросексуалните семейства трябва да имат предимство при осиновяване. Къде отиде реториката за това как всички трябва да са равни пред закона? Подобна мярка видимо ограничава правата на хомосексуалните двойки и плюе в лицето на “равенството” им.

Доводите за подобно ограничение са базирани на необосновани твърдения за “естественото” семейство, по думите на г-н Вулджев – “Очевидно е, че на чисто биологично ниво естественото семейство е хетеросексуално и е съставено от майка, баща и дете”. Има няколко проблема с това твърдение.

Научни изследвания показват, че хомосексуалните двойки се справят също толкова добре като родители, колкото и хетеросексуалните двойки.

Първо, както един от коментиращите под статията много правилно посочва, това е пример за логическа заблуда, наречена “позоваване на природата” – щом нещо е натурално и важи в природата, това автоматично го прави добро и желано. Това е невалидна логика, защото дори и в някои случаи това да е вярно, само по себе си подобно твърдение не е достатъчно да бъде предпоставка за бъдещ аргумент.

Второ, научни изследвания показват, че хомосексуалните двойки се справят също толкова добре като родители, колкото и хетеросексуалните двойки (тук, тук, тук и тук). Щом това е така, защо да разчитаме на бегли архаични разбирания за това какво е “нормалното” семейство? Щом едно дете е обичано и възпитавано, както подобава, какво право имаме ние да оспорваме това?

Тук стигаме до същността на въпроса – така наречената “атака” срещу традиционните семейни ценности. По мои наблюдения, единствените хора, които говорят за подобно нещо са самопровъзгласените защитници на семейните ценности. Както г-н Вулджев посочва, това създава сблъсък, спор за културна доминация. Аз споря, обаче, че заблудените са гореописаните защитници, не ЛГБТИ активистите, защото това е един изкуствен конфликт, създаден от тези традиционалисти. Реално няма никакво нападение срещу семейните ценности и никой не иска да смени едно нормално с друго. Искането е просто да се разшири разбирането за това какво е нормално. Това не отнема нищо от нормалността, а напротив – обогатява я, прави я приветлива за много повече хора. Това не е атака на “старата нормалност”. Това е желание за разширяването на публичния светоглед с идеята, че има много начини нещо да бъде нормално. Това не означава, че традиционно семейство, както бива разбирано, не е нормално. Означава, че нетрадиционното, или хомосексуалното, семейство също може да бъде нормално и няма нищо лошо в това.

Как да постигнем разбирателство?

Тук г-н Вулджев повтаря аргументите си от секцията “Как да НЕ постигнеш толерантност” и твърди, че ЛГБТИ активизма се е провалил, защото е способен само да увеличава общественото разделение.

Не мога да направя друго, освен отново да представя лични виждания по въпроса. Не мисля, че ЛГБТИ активизмът се е провалил, поради няколко причини. Първо, виждаме растящ брой участващи всяка година. Това показва увеличаване на смелостта на хората да участват и открито да се идентифицират като членове на ЛГБТИ групата. Това според мен е успех.

Второ, (съжалявам за анекдотичния пример) самият аз промених мнението си за парада и за ЛГБТИ обществото в следствие на вдигащия се шум около София Прайд и подобни събития. Преди моето мнение много силно следваше мнението на г-н Вулджев, но това се промени, точно защото посмях да се заинтересувам по-дълбоко от въпроса. Не казвам, че това нямаше да се случи и без София Прайд, но напомнянето, че има немалка група хора, която се чувства маргинализирана, определено не навреди.

Относно твърдението за парадирането на сексуалността също не съм съгласен. Според мен това е наивното разбиране за София Прайд. За мен съобщението е: “Да, ние сме различни, но това не ни прави по-малко хора от теб. Заслужаваме същите права като теб. Не сме някаква легенда, за която само се говори – ние сме истински, живеем сред вас, имаме проблеми и страдаме, също като вас, но можем да се веселим и забавляваме не по-малко от вас. Нека всеки, който се чувства не на място, потиснат е и сексуалността му го обърква, да знае – не си сам!”

Сексуалността е дълбоко лично нещо, което играе немалка роля в нашето развитие като личности. Основната част от хората по света сме хетеросексуални и според мен не обръщаме толкова голямо внимание на влиянието на сексуалността ни – в крайна сметка почти всички около нас са като нас. Но тази група от хора, които са различни, които често се чувстват не на място и отдалечени – според мен за тях сексуалността е много по-лична и много по-голяма част от живота им. Възможността да се изправиш и да заявиш смело, че си различен, и да бъдеш подкрепен от мнозина други като теб е невероятна. Гей парадът е за всички тези хора.

От другата страна имаме хетеросексуалната част от обществото. Мисля, че ние също имаме нужда от напомняне, че има много различни по множество начини от нас хора, които все още се борят за нормалното си възприемане от обществото – от нас. Вместо да бъдем тесногръди и да се отвращаваме от това, което ни различава, нека бъдем широкоскроени и да признаем, че те съществуват и да им подадем ръка.

С други думи, кому е нужен гей парадът? Всекиму.