Казусът за липсващата креативност

Преди известно време един от моите познати във Фейсбук сподели статия от сайта за “новини” „The Bulgarian Times“. Статията се нарича “НАСА: 98% от хората се раждат гениални, но училището прави от тях средностатистически идиоти! (ВИДЕО)”. Това бомбастично заглавие очаквано разбуди моя интерес – все пак аз съм възпитаник на критикуваната образователната система. За мен беше важно да разбера до каква степен съм бил предаден от нея и по какъв начин съм бил превърнат в “средностатистически идиот”.

Няма да лъжа, отворих статията очаквайки да бъда залят с пропаганда и неверни сведения, и започнах да чета. Преди да стигна до края видях достатъчно улики, потвърждаващи първоначалното ми впечатление. Обикновено не бих отделил повече от 2 минути на подобна дивотия, но в този случай реших, че ще е полезно да се опитам да направя публична дисекция на тази статия. Това може да доведе до интересна дискусия, или да отвори очите на мои познати в социалните мрежи за лукавството на авторите на подобни текстове и подлостта на собствениците на уебсайтове като „The Bulgarian Times“.

Анатомията на една подвеждаща статия

Видях тази статия като пост във Фейсбук, така че ще започна анализа си от там. Фейсбук представя подобни линкове към уебстраници в следния формат:

Голямо изображение, взето от страницата – в този случай това беше една провокативна картинка, показваща деца, чиито глави са свързани с отдалечена машина, която (предполагам) им пълни главите с това, което учителят, стоящ отпред, желае. Може би това е фамозната “общодържавна, наднационална система за промиване на мозъци” (цитат от статията). От друга страна, може би пък те захранват машината, подобно на това как хората захранват машините от филма “Матрицата”. Във всеки случай, това е провокиращо изображение, целящо да създаде неприязън към представата за образование, или да подклади вече съществуваща ненавист към институцията на училището.
Адресът на страницата – в този случай BULTIMES.COM. Очевидно създателите на този уебсайт са желаели да придадат някаква доза легитимност на журналистическите си домогвания като го именуват подобно на известни и уважавани издания – The New York Times, Los Angeles Times, и т.н.
Гореспоменатото заглавие – провокиращо и бомбастично, то цели да подсили същите чувства като картинката. Съобщаването за налично видео цели да информира за доказателство на твърдението, а самото споменаване на НАСА цели да му придаде достоверност (и успява – това ме накара да отворя статията). Достоверността, обаче, бързо се губи, защото след малко ще видим, че това заглавие е не само провокиращо – лъжливо е.

Кой уважаващ себе си сериозен източник на информация ще има цяла категория посветена на конспирации? Никой.

Отваряйки страницата, първото нещо, което видях, е голямото заглавие „The Bulgarian Times“. Огледах се, за да се запозная с подредбата на уебсайта, и нещо силно привлече вниманието ми. В навигационното меню на сайта забелязах категорията “Конспирации”. Почти се засмях с глас. Това е може би един от най-големите червени флагове, по които може да се разпознае идиотщината на един “новинарски” уебсайт. Кой уважаващ себе си сериозен източник на информация ще има цяла категория посветена на конспирации? Никой. Любопитството ми надделя, затова разгледах предложенията от тази категория, които доста ме развеселиха. В момента на писане, някои от тях са: “ВИДЕО: невероятна битка между НЛО е заснета в Невада”, и “Нашето Слънце се управлява от сигнали, излъчвани от огромен космически обект (ВИДЕО)”. Донякъде бях изненадан, че не видях заглавие “ВИДЕО: Земята е плоска!”, което щеше да е черешката на тортата. Но нека се върнем към основната ни тема. Ако уебсайтът „The Bulgarian Times“ досега не е загубил всякакво доверие от читателя, започвам да се отчайвам.

Защо сме идиоти?

Първият абзац от статията запознава читателя с експеримента, на който е базирано твърдението от заглавието. Авторът накратко се е опитал да преразкаже това, което д-р Джордж Ланд презентира в TEDxTucson. За съжаление или истината се е загубила в превода, или авторът е писал свободни съчинения по видеото. За да се разбере това е нужно да се гледа самото видео. Д-р Ланд наистина разработва тест за креативност за НАСА, но те искат да го ползват за да се опитат да измерят креативността на астронавтите си. Експериментите с деца от предучилишна възраст и ученици са проект на Д-р Ланд, който е независим от НАСА. НАСА нямат нищо общо с резултатите и твърденията изразени в тази статия.

Трябва да се отбележи, че основните данни от експериментите са предадени относително достоверно до това, което Д-р Ланд казва в презентацията си. (като изключим доста удобното за автора на статията отдаване на заслуги на НАСА, въпреки че те нямат нищо общо). На фона на доста подвеждащи статии, които съм виждал, тази за момента не се справя лошо.

По никакъв начин не отричам данните от експеримента на д-р Ланд, но според мен причинно-следствената връзка между ходенето на училище и намаляването на креативността не е правилно установена. Не искам да оневинявам училището напълно, но според мен то е само един фактор в много сложен процес. Вярно е, че всички деца в описания период ходят на училище, но тогава е и главният период на развитие и формиране на човека. Едно дете научава много за света около себе си не само в училище – например взаимоотношенията със семейството и чужди хора, както и личният опит също са огромни фактори. Не са представени подобни данни от експеримент, извършен с деца, които не са ходили на училищe, а са били домашно учени, например. Корелацията между две неща не винаги е причинно-следствена връзка. Иначе аз бих могъл да твърдя, че въздухът е отровен, защото всеки, който някога е дишал, е умрял.

Без значение каква е причината за този пад на дивергентното мислене, резултатите доказват съществуването му. Не успях да намеря добро доказателство какъв точно е бил теста, но от това, което той говори, оставам с впечатление, че е нещо от рода на това да се опитваш да намериш подобрения на всекидневни предмети, както и нови приложения за тях. Нямам капацитета да твърдя дали това е добър тест за креативност, затова не мога да коментирам по този въпрос. Ще посоча само, че към подобни тестове има изявена и критика (тук ), и подкрепа (тук ).

…твърдението, че 98% от хората са средностатистически идиоти е глупаво, неиздържано и безсмислено.

Независимо от това, твърдението, че 98% от хората са средностатистически идиоти е глупаво, неиздържано и безсмислено. Фразата “средностатистически идиот” няма стойност. Фактът, че само 2% от възрастните влизат в категорията на гениите (която не е обяснено как се определя), не прави останалите хора идиоти. Подобно твърдение не правят нито НАСА, нито д-р Ланд. Прави го авторът на статията, който търси повече трафик към уебсайта си с подобни провокиращи заглавия. Освен това тук става дума само за един аспект на мисленето, който не може самостоятелно да определи човешката личност. Тъжно е, че някой би се водил по подобни изказвания.

Конспирацията за образованието

Продължаваме малко по-надолу в статията, където виждаме нещо любопитно – “Въз основа на тези данни Gavin Nascimento направил подробна научна публикация…”. Текстът продължава като описва какво е написал този г-н Нашименто.

Името му, обаче, не говори нищо само по себе си. Кой е Гавин Нашименто? Каква научна публикация е написал? Наблюдателният читател лесно ще забележи, че няма никаква директна връзка към нея от статията, а само опит за преразкаване на написаното от г-н Нашименто. А то е готово за собствена статия в категория “Конспирации” – не знам как авторът не се е сетил още. Да се отбележи, че първи го казах!

Реших да потърся първичния източник – “научната публикация” на Гавин Нашименто. След бързо търсене в Гугъл, лесно разбрах какво се има предвид. Както някои читатели може би вече са се досетили, не става дума за никаква научна публикация, a за статия в блога на г-н Нашименто – A New Kind of Human . Тя е озаглавена “Study Shows We Are Born Creative Geniuses But The ‘Education’ System Dumbs Us Down” – “Проучване показва, че сме родени креативни гении, но образователната система ни затъпява”. Както лесно може да се види, това заглавие не споменава нищо за НАСА, и е не толкова предизвикателно, колкото това в bultimes.com. Въпреки това статията няма за цел да отправя конструктивна критика към образователната система. Тя цели да подклажда конспиративни нагласи срещу институцията на училището. Интересно е, че освен отклонения в няколко абзаца, голяма част от статията на г-н Нашименто съдържа полезни твърдения – хубаво е да се опитваме да развиваме въображението си, да сме любопитни, да сме активни, да сме наясно с предубежденията си и да не се страхуваме да предизвикваме вярванията си. Това са все хубави неща, на които и аз съм застъпник. Но не споделям атаките на Гавин Нашименто срещу образователната система. Напълно съм съгласен, че тя има недостатъци, но не вярвам в конспиративната теория за оркестрирано потисничество на детските умове.

Доколкото виждам, г-н Нашименто базира своите доводи на книгата на Джон Тейлър Гато “The Underground History of American Education” – “Неофициалната история на американското образование ”. Джон Тейлър Гато е писател и многократно награждаван бивш американски учител. Не съм имал честта да прочета книгата му, но от това, което намерих за автора й и за нея, според мен тя ще бъде интересно четиво (дори и най-вероятно да не бъда съгласен с изказаното). Сигурен съм, че представя валидни критики срещу американската образователна система (която е подобна на повечето такива по света). Въпреки това, не съм привърженик на конспиративните теории. Не мисля, че книга, сформирана основно от лични анекдоти и наблюдения ще ни посочи правилния път. Според нещата, които намерих за г-н Гато и за мненията му, той е привърженик на домашното образование и на практическото учение, но освен в редки случаи, не мисля, че това може да замести стандартната образователна система.

Много далеч съм от твърдението, че тя е перфектна. Напротив, смятам, че училищата имат спешна нужда от реформа и модернизиране. И все пак, дори и това да е така, не смятам, че трябва да се хвърляме в крайности и да отписваме образователната система като конспиративно манипулирана. Достъпът до образование е един от най-добрите начини за подобряване на живота на хората и за осигуряване на просперитет в живота. Американските публични училища играят активна роля в намаляването на разликите между бедни и богати ученици по отношение на мерки за интелигентност ( тук ), а с увеличаването на достъпа до училища и подобряването на учителстването се подобрява и средното ниво на интелигентност на обществотото (тук и тук ). Вярно е, че тези доводи също могат да се критикуват (как измерваме интелигентност? IQ добър показател на интелигентност ли е?), но аз не знам за алтернатива, която може да работи на подобни големи мащаби в модерния свят. Малко са семействата, които имат възможност да осигурят добро образование на децата си, ако те не ходят на училище. С наличните недостатъци смятам, че трябва да се борим по разумен начин, без да забравяме позитивите на публичното образование.

Според мен трябва да променим начинът, по който гледаме на въпроса. Знаем, че училището е общ фактор в процеса на растеж. Тъй като образованието е нещо, което можем да променим, нека се възползваме от това. Нека се борим за образователна система, която да адресира залиняващата с времето креативност и да ангажира тази част от децата, които се чувстват изоставени от училището.

Сър Кен Робинсън е човек, който е посветен на това да изследва и поощрява креативността и е съветник по подобни теми на правителствени и неправителствени организации, който представя много по-разумен подход към проблема. Вместо да разчита на конспиративни теории, той представя полезна и градивна критика към сегашното състояние на образователната система и предлага решения за проблемите. Според него образованието е прекалено фокусирано върху така наречените “практически предмети” – математика, научни предмети и т.н. В това естествено няма нищо лошо, но едно подобно образование не е пълно. Хуманитарни предмети, изкуства и физическо образование често липсват, или не се третират като важни. Още повече – ученето е дълбоко лично, и ние трябва да дадем възможността и подкрепата на учителите да образоват учениците си по възможно най-добрия за децата начин. Имайки предвид, че света се променя светкавично бързо, как бихме могли да кажем върху какво трябва да се фокусира образованието? Според Кен Робинсън, подобен фокус ще помогне за подготовката на децата за несигурното бъдеще и ще допринесе за проблема с неприязънта на голяма част от децата към училището (тук, тук и тук). Тук тезата му се припокрива с тази на д-р Ланд – най-добрият начин да влезем в бъдещето е да насърчаваме децата към креативност.

…нещата, които често се приемат като косвени позитиви от образованието – рационално мислене, способност за създаване на информирано мнение, трудна манипулируемост, способност за научаване на нови неща и бърза адаптация – са истинските богатства от него.

Това виждане донякъде съвпада с моето, което представих на презентация в Математическата гимназия във Варна на тема “Свободната мисъл и борбата срещу колективното затъпяване”. Въпреки, че моите думи не бяха толкова фокусирани и не носят същата тежест като тези на Кен Робинсън, аз направих твърдението, че нещата, които често се приемат като косвени позитиви от образованието – рационално мислене, способност за създаване на информирано мнение, трудна манипулируемост, способност за научаване на нови неща и бърза адаптация – са истинските богатства от него. Продължавам да мисля, че тези неща все повече представляват първични ползи и съвременното образование трябва да обърне внимание на това. Традиционните дарове на образованието (знание по дадена тема и умения в дадена сфера) все повече остават на заден план.

Аргументът на д-р Ланд е много по-подсилен с подобна разумна критика към образователната система, вместо с бегли конспиративни теории. Един подобен въпрос лесно може да се превърне в заешка дупка и да открадне прекалено голяма част от вниманието. Има много още, което да се желае от публичното образование, и много различни начини за подобрение. Читателят е в пълното си право да не е съгласен с изказаното и да има различни виждания, но аз не целя да вляза в пререкания по тази тема. Моята цел в това отклонение беше да илюстрирам градивна, премерена критика към институцията на училището, която може да донесе реална и полезна промяна. Статията на „The Bulgarian Times“, за съжаление, не прави нищо подобно.

Връщайки се към нея виждаме, че авторът продължава с преразказа на казаното от Джордж Ланд, като обръща специално внимание на конфликта между невроните в мозъка на човек, използвайки силно провокиращи думи. Статията приключва като илюстрира начинът, предложен от д-р Ланд, за подобряване на дивергентното мислене.

Заключение

Когато става дума за глупави статии или фалшиви новини, обикновено очаквам много по-нескопосани примери от тази статия. Тя е написана достатъчно достоверно, че лесно да й бъде повярвано, а за разлика от много други, предоставя минимални доказателства за твърденията си. За съжаление тези твърдения са пропагандни, неграмотно написани и разчитащи на примитивната неприязън към институцията на училището у много хора. Разчита се на спекулация и конспирации, което не е правилен начин да се направи заключение. Това е статия целяща да засили конспиративните настроения у читателите си, без да допринесе по никакъв начин към обществения дебат и към подобрението на представения проблем. Жалко е, че сайтове като „The Bulgarian Times“ събират обществено внимание и последователи, при положение, че до голяма степен съдържат евтино, глупаво и социалновредно съдържание.