История за чипове и самолети
– КАКВО?!
Гласът на Бенджамин Фейк се чу иззад вратата на офиса му и отекна между бюрата на подчинените му. Те се спогледаха мълчаливо и уплашено. Знаеха защо той беше ядосан и какво значеше това за тях и за работните им места. Слуховете се бяха оказали верни. Бенджамин ги беше успокоявал в продължение на месеци, че държи нещата под контрол, но това явно не беше така. Идваше криза и скоро повечето от тях щяха да останат без работа. Триизмерните модели на самолети и химически съединения по екраните им се въртяха, подканвайки служителите да ги анализират и документират, но всеобщото настроение беше унило. На никого не му се работеше. Защо да се трудят сега, когато утре щяха да бъдат без работа?
Имейлът, който оповестяваше плановете на организацията за следващите месеци, беше отворен на екрана на Бенджамин. Той се беше изправил на крака зад бюрото си и отказваше да повярва на това, което току-що бе прочел. Ръцете му трепереха и по челото му изби студена пот. Бяха го предали. Кучите синове го бяха предали!
Посегна към телефона и вдигна слушалката. Набра номера на изпълнителния директор. След първото звънене затвори телефона. Трябваше да отиде лично. Това, което бяха направили, беше недопустимо. Крили са го от него в продължение на месеци! Лъгали са го в очите, него – началникът на най-мащабния проект в историята на организацията!
Изхвърча от офиса си и забърза към асансьорите. Не погледна към никого от подчинените си. Никой от тях не понечи да го спре или заговори. Знаеха къде отива.
Бенджамин излезе в дългия коридор и се закова на място. От окачените картини по стената го гледаха някои от най-легендарните членове на организацията. Помисли си, че неговият лик също трябваше да бъде там, между тях. След десетки години работа, беше толкова близо.
В картините се разпознаваха лицата на хората, на които той винаги е подражавал. Лицата на неговите учители. Един от тях беше Уайът Боунридж, човекът направил масовата зараза чрез деодоранти възможна. Благодарение на него, милиарди флакони с деодорант пренасяха различни видове ваксини и химикали, които бяха специално създадени, за да развиват болести у хората. Отстрани висеше портретът на Каролина Спиърс – жената измислила консвервите, чиято опаковка съдържаше различни видове хормони и витамини, които превръщаха консумиращите ги в хомосексуалисти. След това се виждаше и Дезмънд Хамър, планирал най-масовото отвличане на деца и предаването им в тайни лагери, ръководени от педофили хомосексуалисти. Надолу по коридора се виждаха и лицата на някои от най-старите членове на организацията – между тях хора като Галилео Галилей и Николай Коперник, които след дълга борба, успяха да излъжат масите, че земята не е плоска. Един от първите и най-мащабни успехи на организацията.
С цялото си същество, Бенджамин се беше борил да бъде един от тях. Да бъде почитан като месия в организацията, да бъде от хората, пречупили волята на милиони хора. Този шанс му бе отнет. Сега трябваше да разбере защо.
Качи се в асансьора и натисна бутона за последния етаж. След секунда асансьорът отвори врати и Бенджамин прекачи в просторно фоайе. Целият град се виждаше зад широките прозорци, наоколо бяха пръснати кресла и масички. По стените имаше картини илюстриращи най-великите моменти от историята на организацията – снимачната площадка от “лунното кацане” през 1969; учредяването на организацията – епохалният момент, когато влечугоподобните, преобразили се в човешки вид, разкриха плановете си за световна доминация пред малка част от човеци съзаклятници; първото приложение на ваксина, разработена от организацията. Наблизо, зад огромно бюро седеше секретарят на изпълнителния директор.
Бенджамин дори не се обърна към него. Насочи се стремглаво към двойната врата в дъното. Секретарят не понечи да го спре – сякаш беше информиран да не го прави.
Бенджамин блъсна двете крила на вратата и влезе безцеремонно. Офисът беше огромен. На няколко маси се виждаха макети на цели градове. По стените бяха окачени уреди за мъчение и картини, изобразяващи използването им. Светлината беше приглушена, което правеше ъглите на стаята тъмни, страшни – сякаш някой, или нещо, се спотайваше там. В дъното, пред огромен прозорец, имаше гигантско въртящо се кресло с висока облегалка. Там обикновено сядаше изпълнителният директор и гледаше над света, който управляваше. Сега креслото беше празно. На облегалката се виждаше гравираното със злато име Джордж Сорос.
Изпълнителният директор седеше на мек диван в подножието на трона си. До него стоеше техническият директор на организацията – Бил Гейтс. Двамата се усмихнаха приветливо на разгневения Бенждамин.
– Бен! На какво дължим тази чест? – попита с усмивка Бил.
Бенджамин размаха пръст към него:
– Не се прави на глупак, Бил! Много добре знаете защо съм тук. Мислех, че имаме споразумение! Бордът на директорите ми гласува доверие и, доколкото знам, това не се е променяло. От 40 години насам аз ръководя най-големия проект на тази организация. Заслужавам да бъда консултиран, когато искате да унищожите нещо с подобен мащаб!
Изражението на Бил Гейтс се втвърди. Понечи да отговори, но Сорос го спря.
– Бен, разбирам защо си разстроен – започна той с дрезгавия си, провлачен глас. – Държахме плана за коронавируса в тайна от теб и никой не си правил илюзии какво означава той за твоя проект. Знаехме как ще реагираш, ако те бяхме държали в течение. Бордът на директорите беше свикан тайно и решихме, че проектът на Бил е това, в което искаме да инвестираме. Коронавирусът ще ни позволи да постигнем целите си много бързо и много по-евтино.
– Но, Джордж, това са 40 години работа, които захвърляте! 40 години, Джордж! В продължение на 40 години заразяваме хората с кемтрейлс – ваксини, витамини, хормони – каквото се сетиш. Когато дойдох при теб с тази идея – да пръскаме препарати и химикали от самолети, ме обяви за най-големия визионер на организацията! Всичко успяхме да набутаме в самолетите. Моите химици и инженери успяха да постигнат безпрецедентна степен на зараза. Ние сме най-продуктивният отдел в цялата организация! Щяхме да намерим начин да предизвикаме масова ваксинация и чипиране чрез кемтрейлс, без да спираме летенето, Бил! Защо трябваше да пускате коронавируса с 5G и така да спирате полетите?
– Бен, Бен… Много добре знаеш защо не използвахме кемтрейлс за чипирането – отговори Бил. – Ти сам каза, че твоят отдел работи в продължение на 40 години. Това не е повод за гордост, Бен! Работите толкова дълго, защото ефективността на химическите самолетни следи е ниска. Нужни са ни огромни количества химикали, а цената е много висока. Прав си, можехме да ползваме самолетите ти – но щеше да ни отнеме още 40 години, за да постигнем желания ефект!
Бенджамин се разгневяваше с всяка дума на Бил. Наистина, особено в началото, заразите чрез кемтрейлс не бяха ефективни и цената беше висока. Но инженерите му всекидневно подобряваха процеса, увеличаваха процента на заразени от всеки самолет и намираха начини да свалят цената на целия процес.
– Само в последните 10 години успяхме да свалим цената с 50%! Броят заразени на полет се увеличава всеки месец. Трябва ни само още малко време и ще станем най-успешният отдел в историята на тази организация!
– Тези приказки ги слушаме от години, Бен – раздразнено махна с ръка Бил.
Бенджамин беше на крачка от това да се нахвърли върху него. Сорос се намеси отново:
– Бен, ти знаеш как работи 5G технологията. Не можеш да отречеш предимството й пред кемтрейлс. В рамките на месец, лабораториите на Бил разработиха вируса, тестваха го в Ухан и го оставиха да се разпространява. И без 5G, той работи много добре. Но заедно с 5G имаме възможност за дистрибуция, която се съревновава с кемтрейлс! Освен това поддържаме нивата на зараза рекордно високи. Съжалявам, Бен, не можеш да се съпротивляваш срещу данните.
Бенждамин беше покрусен. Плодът на целия му трудов живот беше на път да бъде унищожен. Оставаше му само надеждата:
– Колко време ще бъдат ограничени полетите? Екипът ми трябва да знае кога ще можем да заразяваме отново с пълен капацитет.
– Не сме решили още. Ще те държим в течение. Но, Бен… За твоя отдел вече няма значение кога летенето ще се върне към нормалност. Остава ни само да довършим инсталацията на 5G инфраструктурата и да ваксинираме основната част от населението с чиповете, които Бил е подготвил. След това няма да имаме нужда от кемтрейлс повече. Ще запазим отдела ти, но ще намалим бюджета с 90%. Ще правите само по няколко полета на месец.
Бенждамин не успя да отговори. Гневът го напусна и той се почувства празен и отслабен. Вече дори не искаше да нападне Бил. Никога не беше мислил, че можеше да се стигне дотук. Засмя се на абсурдността на ситуацията. Вдигна ръце в жест на безпомощност и скри лице в шепите си. В ума му изникна мисъл, която го изненада. Понечи да я изрече на глас, но се спря. Това щеше да му коства живота. Не беше толкова глупав. Прокара ръце през косата си и вдиша дълбоко, в опит да се уравновеси.
Електронният часовник на ръката на Бил просветна и Бил го погледна. Повдигна вежди и се усмихна:
– Бен размишлява какво ли би било, ако сподели доказателства за дейността на организацията ни с масите. Много интересно.
Сорос, който досега гледаше Бен приятелски, присви очи. Бен се ужаси.
– Какво?! Това са измислици! Не го слушай Джордж! Знаеш колко съм лоялен към организацията! Никога не бих направил подобно нещо!
– Чиповете не лъжат – спокойно каза Бил. – Наистина ли мислиш, че не чипираме собствените си хора?
Бенджамин замръзна.
Сорос направи едва видимо движение с ръка. От най-близкия тъмен ъгъл изскочи нещо, което се движеше на два крака, но не беше човек. Имаше жълтозелена, люспеста кожа, дълги ръце с огромни нокти и издължена челюст с множество остри зъби и огромен език. Очите му бяха студени и тъмни, с вертикални зеници. Той беше от бодигардовете на Сорос – млади рептили, които все още не можеха да се трансформират в хора.
Писъкът на Бенждамин беше заглушен в зародиш.
Всяка прилика с реални лица или събития е продукт на сигналите, които чиповете на Бил Гейтс изпращат към мозъка ви, докато четете този текст.