Веселин Жеков

Знам само, че съм длъжен да направя каквото зависи от мен, за да бъда позитивна сила в обществото си. Надявам се, че не съм единствен.

Кризата на българския мъж

От известно време размишлявам върху въпроса “Какво означава да си мъж?”. В момента съм в етап на живота си, в който основните черти на характера ми са формирани. Вече не съм момче. Спокойно мога да заявя, че се наричам мъж. Но какво означава това? Какво точно е мъжкото? Наблюдавайки хората, с които общувам, следейки контактите си в социалните мрежи, разработвайки някои от текстовете си като “Кому е нужен гей-парадът? Всекиму. ” и “Няма вече истински мъже ”, в мен се формира идеята, че разбирането за това какво означава да си мъж се намира в криза. Нещата, които ще опиша далеч не се ограничават само до България – напротив, те са присъщи за огромна част от обществата по света и са проблеми, с които тези общества тепърва започват да се борят. За така наречената токсична мъжественост има множество изписани статии (тук, тук и тук, например) и книги. Не съм аз човекът, който за първи път обръща внимание на тези проблеми или ги идентифицира в обществата ни. Въпреки това за мен е важно да ги опиша в контекста на българската общественост, защото не мисля, че достатъчно хора в България знаят за тях или им обръщат нужното внимание. Мисля, че при нас обществената нагласа се характеризира със силно вкорененo традиционно мислене, което е в сблъсък с навлизащите либерални идеи. Ще опиша мнението си от резултата от този сблъсък в българската реалност. Според мен криворазбраната мъжественост до голяма степен определя общественото мнение по много социални въпроси.

Разбирането за мъжествеността

Какво представлява да бъдеш мъж според традиционното разбиране в България (било то осъзнато или неосъзнато), се характеризира по няколко взаимосвързани начина:

Крий емоциите си

Общественото очакване от мъжа е той да не демонстрира вътрешните си емоции като тъга и мъка. От ранна детска възраст, момчетата се учат “да се стягат” и да не плачат. Мъжът трябва да бъде стоически силен, без да показва на външния свят какво го мъчи. Прекомерната проява на близост спрямо приятели или други момчета също се гледа в негативна светлина. Емоционалните реакции са присъщи на жените и трябва да бъдат отбягвани на всяка цена. Един мъж не може по никакъв начин да бъде уязвим и емоционално отворен. Единственото изключение е гневът. Мъжът не трябва да бъде дразнен, защото ядът му е разрушителен и оправдан. Гневът му е олицетворение на физическата мъжка сила, на мъжката доминация над света.

Това е един изключително токсичен поглед върху мъжката емоционалност и вътрешният свят на мъжете. Вярно е, че мъжете традиционно не се характеризират с емоционалните си качества, но това не означава, че не изпитват емоции. Социалната стигма срещу тяхното изразяване води до дълготрайни проблеми с мъжката психика. Мъжете много по-трудно се научават как да се справят с чувствата си, защото единствено могат да ги прикриват. Прикритите чувства се натрупват и рано или късно на човек му идва много (тук). Тези емоции могат да избият по много начини – с необоснована агресия, със злоба към другите, с депресия. Неслучайно, например, мъжете са много по-склонни към самоубийство, отколкото жените (тук и тук).

Не признавай грешките си

Мъжът трябва да бъде уверен в себе си и компетентен по едва ли не абсолютно всичко. Провалите и грешките са нещо, което не е нормално и мъжът трябва всячески да се старае да ги крие и избягва. Признаването, че си в грешка, автоматично те прави некадърен и понижава общественото мнение за теб. Как може да си мъж и да грешиш? Тези две неща са взаимоизключващи се. Още по-голям проблем за мъжът е, ако се докаже, че някоя жена е по-компетентна от него, особено в сфера, присъща за мъжете. Това е повод за невероятен срам и порицание. Това е изключително вредно мислене, но в същото време то рядко е изрично изразено. То е по-скоро усещане за това какво се очаква от мъжът. За съжаление ефектите му са огромни. Идеята, че е срамно да бъдеш в грешка, е основна причина за нежеланието за самокритика, а самокритиката е изключително важна за личностното развитие! Тя ни казва, че все още имаме да се подобряваме, че може би не сме прави в мненията си, че държанието ни не е добро. Няма как да станем по-добри хора, ако не упражняваме поне малка доза самокритика. Самокритиката е важна за изграждане на вътрешния ни свят, но липсата й оказва влияние и на взаимодействието ни с външния свят, като формира нивото ни на критично мислене. За да притежаваме каквото и да е критично мислене, ние трябва на подсъзнателно ниво да знаем, че можем да бъдем в грешка. Прилагането на критика предразполага възможността да отхвърлиш неща, които предварително си вярвал. За съжаление, това означава и че преди си бил малко или много в грешка. Тъй като мъжът не може да допусне да бъде в грешка, обаче, често е много по-лесно да не се прилага критично мислене и да се отхвърля всичко, което противоречи на вече установеното мнение. По този начин се получава едно мисловно окопаване, което само приема информация, с която вече сме съгласни. Всичко останало автоматично се отхвърля като лъжи, измислици и пропаганда, като най-често и някаква голяма конспирация е замесена.

Постоянният страх от провал непрестанно съпътства мъжа и го обсебва. Но, както в предната секция видяхме, мъжете са научени да не показват емоциите си и са често неспособни да потърсят подкрепа в трудностите си. Това ни води и до следващата секция.

Не търси помощ

Какъв мъж си ти, ако потърсиш помощ? Ти трябва да си напълно способен да можеш с всичко да се справяш напълно сам. Търсенето на помощ се случва само и единствено чрез заповядване и изискване. Ти да не би да си малко педалче, че ще питаш? (Забелязвате ли, че голяма част от персоналните обиди се въртят около сексуалната ориентация на обидения?)

Молбата за подкрепа се свързва с женственост или с хомосексуалност, а мъжете са свикнали да мислят, че дори асоциацията с подобни качества е пагубна за тях. Обществото никога няма да ги приеме като истински мъже в такъв случай.

Бъди доминантен и агресивен

Какъв мъж си ти, ако не можеш да отвориш един буркан. Що за слабак си, ако никога не си се бил? Ти трябва да си много зле, ако жена ти изкарва повече пари от теб. Как смееш да се наричаш мъж, ако оставяш някого, особено жена, да ти казва какво да правиш? Ти трябва да налагаш мнението си над другите независимо от това дали си прав или не. А и да не си прав – какво значение има? Както видяхме преди малко по-скоро ще пукнеш, отколкото да го признаеш. Ти да не си жена, че да оставяш да те мачкат?

Огромна част от нещата в живота ни като мъже често се свеждат до въпроса “Ти слабак ли си?”. Дори и да става дума за разумно нежелание да се направи нещо опасно, или да се вземат дадени предпазни мерки. Тези неща често се игнорират, защото ще те направят по-малко мъж. Предпазливостта е за жените. Ти не си жена, нали?

Отглеждането на деца е женска работа

Мъжете нямаме работа там. Жената трябва да готви и чисти след децата, да се грижи за тях по всякакъв начин. Стига да осигуряваме семейните доходи, нашата работа е приключена. Мъжката роля влиза в сила само, когато децата трябва да се дисциплинират. Тогава е нужна силната мъжка ръка, която да разпореди как трябва да стоят нещата. Ако сме отговорни, трябва да стоим леко настрани от децата си – не искаме да се размекват все пак, нали?

Общият фактор – не бъди женствен

Всичко описано в предните секции е вредно и деструктивно и на личностно, и на обществено ниво. Не е нужно всички тези признаци на токсичната мъжественост да съществуват заедно в мисленето на един мъж, и един е достатъчен за да бъде вреден. Няма нужда даже да бъдат осъзнати. Поглеждайки назад към миналото си, аз ясно виждам, че съм бил подвластен на някои от тях. Все още съм, за да бъда честен. Трудно ми е да призная, ако приятелката ми е права в спор, например. Освен това ми отнема големи сили да овладея раздразнението си и гнева си, ако тя свърши нещо характерно мъжко по-добре от мен. Не говоря за тези неща наизуст. Видял съм ги с очите си в собственото си държание, както и в държанието на други около мен. Те рядко се проявят директно – най-често те катализират негативни реакция в мъжкото мислене и отношение към света.

Още в училище съм виждал случаи на вербален (за щастие не и физически) сексуален тормоз. Тогава знаех, че това, на което ставах свидетел, беше грешно, но не бях достатъчно зрял да направя нещо по въпроса, или да осъзная проблема в целостта му – криворазбрана мъжественост и доминация.

Аз също съм изразявал някои от гореописаните вярвания. Отборът по волейбол в университета се водеше от момиче първите две години от престоя ми там. Помня, че в момента, в който разбрах, намерих това за изключително странно. Откъде накъде пък момиче ще може да се справи с тренирането на момчета? Ръководната позиция на едно момиче ме караше да се чувствам уязвим, защото мислех, че губя част от мъжествеността си в очите на другите. Имам ясен спомен как веднъж открито и грубо й противоречах по време на мач, пред всички останали състезатели. Вярно е, имахме различни виждания относно волейбола, но точно в този случай тя беше права. Дори и да оставим това настрана, аз знам в мозъка на костите си, че никога не бих реагирал по-същия начин, ако треньорът беше от мъжки пол. Самият факт, че тя беше момиче, ме караше да се чувствам уверен в откритото подронване на авторитета й. Все още изпитвам голям срам за това.

Предполагам, че наблюдателните читатели вече са забелязали общия фактор в гореописаното. Истината е, че до голяма степен тези “правила” се формират от страхът мъжът да бъде възприет като женствен. Няма нищо по-уронващо престижа на един мъж, от това да бъде принизен до нивото на жената. За съжаление, това мислене води до огромна част от проблемите в социалната динамика между мъжете и жените, и е в основата на проблемите, с които феминизма се бори. Тази изкривена динамика се изразява в това, че (съзнателно или не) жената често се поставя на по-ниско стъпало от мъжа, което води до снизходителното й третиране. Историческите и културни натрупвания играят основна роля в това, но аз мисля, че обществото ни все повече се отърсва от тях. Време е честно да погледнем върху щетата, която токсичната мъжественост нанася върху животите ни, независимо от пол, и ние, мъжете, да се запитаме – струва ли си да робуваме на подобни вредни и ядливи вярвания?

Хубаво е да се отбележи, че много жени също са възприели тези виждания за нормални и очакват мъжете да се държат по този начин. Социалния натиск определено не идва само от мъжката половина на обществото и това се доказва от статии като “КАК ЖЕНИТЕ УБИВАТ МЪЖЕСТВЕНОСТТА НА СВОИТЕ МЪЖЕ”, където някои от пасажите са:

Истинският мъж в някакъв смисъл е близък до природата. Той е някак си непобедим, необуздан, див… и малко опасен. Като вулкан, който не бива да притесняваш и предизвикваш.

или

Когато в мъжа има мъжка сила, жената трябва да се научи да общува с него правилно и да престане да се тревожи за това. Да се научи да му се доверява безрезервно. А също и да разбере, че такъв мъж е привлекателен и за другите жени. Затова трябва да бъде за него най… най-красивата, най-любящата, най-нежната и най-непредсказуемата.

Уау! Какъв прекрасен начин да нормализираме мъжката агресия и да поставим жената в отговорна позиция за нея… Тук прекият натиск е върху жените – те трябва да нормализират и рационализират мъжкото поведение, но има и непряк натиск върху мъжете – от тях се очаква да се държат по описания начин. Тази откровено глупава статия е вредна, както за идеята за мъжествеността, така и за възприемането на женствеността. Или може би аз съм в грешка, като си мисля, че една връзка се гради на база на уравновесеност, равнопоставеност, взаимно доверие и отворена комуникация… Най-вероятно не съм истински мъж!

Истината е, че гореописаните стереотипи се втълпяват в съзнанието на мъжете от ранна детска възраст – било то косвено, от взаимодействие с други хора, или директно – чрез възпитание. Това до голяма степен формира възприятието ни за самите нас, както и за света, който ни заобикаля.

Виждането ни за света

Хомофобията е един прекрасен пример за зависимостта ни от негативните стереотипи за мъжествеността. Прагматично погледнато, не би трябвало за никого от нас да има значение кой с кого спи и кого обича, но хомосексуалността върви толкова остро срещу всичките ни разбирания за мъжественост, че се чувстваме лично нападнати, само ако чуем да се говори за гейове.

Огромна част от общественото ни мислене по важни социални и политически въпроси се води от разбирането ни за мъжественост. Защо, когато се спомене феминизъм, и веднага се подсмихваме, не взимаме разговора насериозно, говорим за опресия на мъжете от жените и споменаваме феминацистки и подобни? Защо сме толкова силно привлечени от харизмата на хора като Путин, от идеята за твърдата мъжка управленческа ръка, която не позволява на разни либерални елементи да размиват ценностите на обществото? Защо при споменаването на тази толкова глупава дума “джендър” настръхваме и започваме да плюем отрова наляво и надясно? Защо политическата коректност и либералните идеи се отхвърлят като развратни и разрушителни? Защо все повече гласове се надигат да се върне казармата? Отговорът на всичко изброено се крие поне частично в криворазбраната мъжественост. Изброените неща или пряко атакуват представата ни за мъжествеността, или директно я подкрепят. Ние отхвърляме тези, които й противоречат, и се вкопчваме колкото можем по-силно в другите. Предизвикателствата към традиционните изисквания за мъжественост ни се струват като предизвикателства към самите нас и затова реагираме агресивно. Опитваме се да подчиним едно развиващо се общество на архаичните си виждания.

Интересно е да се анализира и популярния архитип в модерния български фолклор от шеги, вицове и анекдоти – този на жената унищожител на мъжествеността. Той е широко застъпен в горепосочената статия. Идеята е, че след сватбата жената става доминантна сила и бавно, но сигурно, задушава мъжкото у мъжа. Подобно мислене допълнително подсилва вярването, че мъжествеността не може да съществува заедно с женствеността, съответно мъжете трябва да са постоянно нащрек да не бъде унищожено мъжкото в тях. Естествени неща като нагърбване с повече отговорности, смяна на приоритети, родителски грижи, даже стареене се отхвърлят като причини, защото си “под чехъл”. Заради всичко това мъжете започваме да презираме идеята за нормално съжителстване между мъж и жена и влизаме в сериозни връзки с нагласата за постоянно надцакване и борба за господство, вместо с желание за съвместно старание за щастлив живот.

Взета от Фейсбук

Позитивна промяна

За щастие виждам и много примери за положителна промяна на общественото мислене към по-добро. Много от младите хора, с които общувам, са широкоскроени и не толкова подвластни на криворазбраната мъжественост. Кампании като “Да бъдеш баща” са страхотни инициативи, които оказват помощ и напътствия към бащите, както и се стараят да елиминират стигмата към по-голямата намеса на бащата в родителските грижи. Радвам се, че подобни кампании съществуват в България и силно се надявам да допринесат за позитивна социална промяна. Робството на архаични идеи е ненужно за бъдещите ни общества, които имат нужда да бъдат прогресивни и прагматични, с оптимистичен поглед към бъдещето. Нека се стараем да следваме подобни принципи и да ги предаваме на децата си.

Не на последно място позитивна промяна забелязвам и у себе си. Чувствам се много по-уравновесен и уверен, откакто започнах да отхвърлям зависимостта си от негативните стереотипи, които очертават държанието на един мъж. Вътрешният баланс, към който всеки човек се стреми, ми изглежда много по-близък. Притежавам и много по-отворен поглед към социалните проблеми и не бързам да скачам на заключения, базирани на ограничени лични представи. Колкото и парадоксално да звучи, самокритиката ми ме направи по-уверен в себе си. Вече не преследвам нездравословни сравнения на база пол и не изпитвам панически страх от това да бъда асоцииран с типично женски качества. Не ме е страх да мисля критично, дори и тази критика да е насочена срещу собствените ми виждания – това може да ме направи само по-добър. Надявам се, че ще спомогна за позитивната промяна и у читателите на този текст, или най-малкото – че ще разширя светогледа им поне малко – пък било и то да не са съгласни с мен.

Какво означава да си мъж?

Истината е, че дори след като написах този текст, аз все още нямам конкретен отговор на този въпрос. И нямам проблем с това. Проблемът е в поставянето на граници върху това, което можеш да правиш, ако си мъж. Както пише в статията на Телеграф, която посочих в началото, мъжете са мъже, независимо от интересите и влеченията си.