Убягващата промяна

Наскоро участвах в разговор, който се завъртя около това каква е разликата между живота в западните европейски държави и в България. Обичайните теми се дискутираха – за това как западните държави са по-уредени, с по-добър стандарт на живот, как при нас промяната към по-добро е бавна или несъществуваща и т.н. Аз смятам, че за да се постигне позитивна социална промяна в едно общество, трябва да се достигне критична маса от осъзнати, мислещи хора, които имат добре развита нравствена система и осъзната лична отговорност към обществото, в което живеят. Затова, бидейки млад идеалист, се опитах да направя твърдението, че от всеки човек зависи да се бори за търсеното обществено подобрение и че аз също се старая да участвам в тази борба. Реакцията на събеседниците ми, обаче, ме озадачи. Становището ми беше разбрано по различен от търсения от мен начин и аз бях залят с контрааргументи:

“И добре, да речем, че ти си направиш партия. Хората никога няма да гласуват за теб, защото статуквото няма да ти позволи да напреднеш като политически играч. Хората на власт са все едни и същи и външен човек не може да влезе. А и да влезе – ще го претопят или затрият”.

Или:

“Хората си знаят за кого да гласуват и дори и да излезе някой с идеи за промяна – няма да го последват”. Какво ме изненада в тази реакция? Aвтоматичното подразбиране от събеседниците ми, че аз желая да влизам в политиката, въпреки че в нито един момент не бях изразил подобно намерение. През тяхната призма единственият начин за обществено подобрение е чрез политически промени. Това разбиране е симптом на по-голям проблем – широкоразпространената идея, че социалната промяната идва отгоре, най-често чрез политически средства. В този текст ще разгледам тази идея и ще изложа вижданията си по въпроса.

Предпоставки за социална промяна

С минаването на времето, гореописаното разбиране ми прави все по-голямо впечатление. Далеч съм от твърдението, че то е грешно – напротив. Политическата промяна е един от най-добрите начини за постигане на социална промяна. Неслучайно демокрацията съществува и се практикува от повечето развити държави по света. Възможността на всеки човек да упражни правото си на избор относно политическия и държавен елит е фундаментална за развитието на една общност. По никакъв начин не смятам да споря с това. Въпреки това не мога да допусна, че това е единственият начин за промяна. Социалното подобрение в контекста на демократичната политическа система се базира на добре информирано, образовано, трудноманипулируемо и активно общество. Това са взаимосвързани предпоставки, чиято липса предразполага за проблеми в системата, водещи до липсващи резултати, които, от своя страна, довеждат до убягваща промяна или подобрение на живота. Активността на едно общество е може би най-трудна за дефиниране, защото самото понятие е многопластово. В този текст ще разгледаме активността като липса на апатия относно личната отговорност за собственото и общественото щастие.

Активността като липса на апатия

Колкото повече наблюдавам обществените отношения в България, толкова повече се убеждавам, че бягството от личната отговорност за индивидуалното ни развитие и реализиране е патологично за нашето общество и е основна причина за липсата на общо социално подобрение. Осъзнавам колко нелепо може да звучи това в очите на много хора. Очаквам, че биха ми били зададени следните въпроси: * Какво пък може да промени един човек? * Какъв е смисълът аз да живея почтено, когато никой друг не го прави? * Защо аз да се натоварвам да решавам проблемите на цялото общество? Това е работа за политиците, стига да не бяха всичките лъжци. Най-простичкият отговор, който мога да дам на тези въпроси, е хубавата българска поговорка: “Капка по капка – вир става”. В следващите редове ще разгледаме всеки един въпрос поотделно.

Какво пък може да промени един човек?

Аз силно вярвам, че всеки един от нас има потенциала да повлияе на хората около себе си. Не разбирам защо промяната и социалното влияние трябва да се разбират само като грандомански жестове и планове. Напротив – нека да започнем да градим обществото си отдолу-нагоре, тухла по тухла. Всеки от нас държи в ръце отговорността за развитието си. Нека се стараем да се обогатяваме като личности, които са любопитни, информирани и балансирани. Нека се научим да признаваме грешките си по-често и да бъдем отворени към чужда критика. Нека се заобикаляме с хора, които ни извисяват, а не ни дърпат надолу. Нека се стараем да имаме позитивно влияние върху хората, които срещаме – с оказана помощ, с добра дума, с усмивка. Нека, ако ще вършим една работа, да я свършваме добре. Това са само елементарни примери за прости неща, които не струват нищо, но оказват позитивен ефект върху света, който ни заобикаля, и върху самите нас.

Има много примери за действия, които носят положително влияние и допринасят за изграждането на гражданско самосъзнание:

Можете ли честно да заявите пред себе си и пред света, че сте напълно наясно с отговорността си за личното си развитие и нравствено формиране? Правите ли всичко възможно да се развивате като практична и прагматична личност, с рационални виждания за света? Индивидуалното развитие е процес, който продължава през целият ни живот. Не трябва да забравяме това. Всички ние имаме множество слабости, които трябва да идентифицираме, и с които да се борим. Най-добрият път към промяната започва от самите нас, защото там имаме най-голяма власт за промяна.
Кога беше последният път, когато дарихте кръв? Елементарно, нали? Няма нужда да правим грандомански жестове, за да се почувстваме значими за обществото. Това е един елементарен акт на гражданска отговорност, който илюстрира (в доста буквален смисъл) поговорката “Капка по капка – вир става”. Всеки един донор сам по себе си не е толкова важен. Важно е количественото натрупване, което идва с множество донори. Всеки един от тях е осъзнал (съзнателно или подсъзнателно), че личните действия имат обществено значение.
Кога за последно дарихте нещо за благотворителност или за кауза, която подкрепяте? Няма нужда да бъде кой знае какво – може да бъде чисто и просто малко дарение към Уикипедия, например. Циниците веднага ще кажат “Стига глупости – тези работи, макар и полезни, нищо не могат да променят” или “Това е само загуба на време”. Не съм съгласен. Най-малкото, подобни неща предразполагат към едно активно гражданско мислене и осъзнаване на отговорността на всеки един от нас към обществата, в които живеем.
Изхвърляте ли си боклука на улицата, в парка, в планината? Едно такова действие е толкова долно и непристойно (просто защото е толкова елементарно да се избегне и не представлява никакъв морален въпрос), че не трябва дори да ви минава през ума.
Давали ли сте подкуп? Бихте ли го направили отново? Не сте ли съгласни, че промяната в една система никога няма да настъпи, ако всеки един човек не предприеме крачки с цел промяна? Оплакването, че държавната система е корумпирана, а в същото време вършене на корупционни действия, е меко казано лицемерно. Множество подобни действия на малък мащаб са това, което дава плод на корупцията в голям мащаб. Трябва да осъзнаем причинно-следствената връзка между нашите действия и състоянието на системата.
Политическият и социален активизъм отварят множество врати за обществено влияние. Това не се ограничава до членство в партия. Вярно е, един човек трудно може да направи голяма промяна. Но, чрез активизма си, той може да покаже, че към промяната има път. Други хора ще му обърнат внимание и може би ще се присъединят. Малко по малко, промяната ще дойде. Добър пример за това са младите хора от Милениум Клуб, които показват, че без значение от това дали се намираме в България, или не, ние можем да работим за позитивното си влияние върху обществото.
Нека погледнем от друг ъгъл – не смятате ли, че един от най-простите и нормални начини за повлияване върху едно общество е всъщност възпитанието на разумни млади хора? Дори да забравим всичко останало, което изредих, вярвам, че всички биха се съгласили, че отглеждането на деца, които един ден ще станат достойни членове на обществото, е една от първите лични отговорности на един родител. Ако той свърши това, то неговите деца могат да продължат делото му и един ден, виж ти, светът ще бъде различен. Това е нещо, което звучи елементарно, но е фундаментално за развитието ни. Отглеждането на деца заради самото възпроизвеждане е първично и пропуска важен аспект от човешкия живот – предаването на навици и знания, които да подобряват бъдещите поколения. Нека се стараем да възпитаваме децата си за бъдещето и да не бягаме от тази си отговорност. Това е минимумът, който можем да направим, за да изпълним гражданския си дълг.

Изброените неща изглеждат елементарни и дори някои от тях несериозни. “Даряване на кръв? Сериозно? Така ще променя обществото?” – сигурно си казва циникът, извъртайки очи. Точно този буквализъм в приемането на нещата е един от проблемите ни. В какво точно нашите действия се изразяват няма толкова голямо значение. Значение има техният осъзнат ефект върху нас и обществото ни. Целта ми не беше да дам списък с конкретни действия, с които всеки може да си измие ръцете и да каже “Готово, голям съм гражданин!”. Идеята на този лист беше да конкретизира идеята за това, че съдбата на един човек, а в глобален мащаб – и съдбата на обществото, се определят от поредица ежедневни избори. Избори, които ние правим. Наша е отговорността да изградим у себе си гражданско самосъзнание. По-нататък, чрез действията ни, това ще се репликира и върху хората около нас.

Държа да отбележа, че всичко описано на предните редове не се влияе от това къде се намира човек. Независимо дали живеем в България или не, ние трябва да се стараем да бъдем полезни за себе си и за обществото си.

Какъв е смисълът аз да живея почтено, когато никой друг не го прави?

Този въпрос е олицетворението на неосъзнатата лична отговорност. Няма как да очакваме каквато и да е положителна промяна, ако подхождаме към личните си отговорности по такъв начин. Това е все едно да кажеш, че твоите тръби текат, но всичко е наред, защото и на съседа тръбите текат. Това е абсурдно. Посочването към друг проблем и възклицаването “О! О! О! Там също има проблем!” Не води до решението на първия проблем. Нека се погрижим за нещата, за които имаме най-пряко влияние, а именно – нашите действия. Или иначе казано – нека направим, каквото зависи от нас, а за другите да мислим после.

Промяната трябва да започне отнякъде. Аз съм убеден, че тя трябва да започне от мен и теб, читателю. Единствено упоритата борба за изграждане на едно по-добро общество стъпка по стъпка ще ни донесе дълготраен успех. Тази борба започва от изграждането на нашите личности. По-късно, в началото бавно, ние ще повлияем и на хората около нас, докато един ден цялото общество ще бъде променено и подобрено. Личностните и нравствени подобрения, които правим върху себе си, ще оставят положителна следа върху обществото ни, от чиито дарове ще черпим после отново ние.

Нека хората ме сочат с пръст и казват “Виж го ти! Млад идеалист. Нищо още не знае за света, пък се прави на разбирач!”. Аз нямам проблем с това. Може би са прави. Знам само, че съм длъжен да направя каквото зависи от мен, за да бъда позитивна сила в обществото си. Надявам се, че не съм единствен.

Защо аз да се натоварвам да решавам проблемите на цялото общество? Това е работа за политиците, стига да не бяха всичките лъжци.

В процеса на писане на тази статия пред очите ми попаднаха есетата на Иван Д. Стоянов, които можете да намерите тук. Едно от тях, “Силата на българския негативизъм ”, до голяма степен се припокрива с моите твърдения. Ще се позова на избрани пасажи:

Ние все още използваме държавата като психологическа преграда между реалността и нас самите. Навикът да прехвърляме върху нея собствените си негативи, да говорим за нея „те“ вместо „ние“ е огромен проблем за нас. А това, че държава и народ са едно и също, са знаели още древните римляни, които са оставили на потомците безсмъртния си афоризъм: „Прост народ – слаба държава“.

Когато европейските институции ни казват, че България е най-бедната държава в Европа, те всъщност ни казват че българския народ е най-изостаналия народ на континента. Защото знаят, че богатството на една държава зависи само и единствено от знанията и уменията на нейното население. А ние ги разбираме, че нашите държавни институции, нашето правителство не се стараят достатъчно да ни направят богати.

Когато те ни казват, че България е най-корумпираната държава в Европа, това означава, че българския народ е народ с най-ниски нравствени критерии на континента. А ние ги разбираме, че нашите държавни институции, нашето правителство не е изловило лошите и не ги е вкарало в затвора.

Подозирам, че голяма част от хората на някакво ниво осъзнават, че политическият и държавният елит са проекция на народа. За съжаление, това осъзнаване е репресирано от мозъка, защото не позволява да се посочи определен виновник за проблемите и да се каже “Ето го! Заради него сме на това дереже!”. Това е много по-лесен подход, отколкото честният поглед върху недостатъците на нравственото развитие на народа ни, които са реалната причина за проблемите ни. Предпочитаме да се задоволим с прости и лесни отговори, които не изискват нито самоанализ, нито далновидност, нито поемане на отговорност. Подобно мислене е безплодно и вредно, ето защо се опитах да го развенчая с този текст.

Последно, така и така стигнахме до политическа тема, нека видим все пак как можем да допринесем за политическа промяна. Веднага трябва да осъзнаем, че правото на всеки един от нас да участва в демократичния процес, е най-прекият път за лично влияние върху политическата сцена. Да, всеки един от нас притежава един глас от многото, и циниците веднага ще кажат, че това нищо не променя, но аз не съм съгласен. Капка по капка – вир става. Отказът от упражняване на демократичното ни право променя дори по-малко, защото личната ни капка в общестения вир се губи. Да, тя е малка и на фона на голямото количество вода изглежда незначителна, но тя представлява нашето участие в решенията за общественото ни развитие. Множество подобни капки правят промяна. Нека се възползваме от това. Отказът от участие и след това оплакването, че нищо не се променя, е чисто лицемерие.

Упражняването на демократичното право е само едната страна на монетата. Първата стъпка. Другата е осъзнаването на индивидуалната отговорност за добре информиран избор. Избирателите трябва да сме добре запознати с участниците в изборите, както и техните предложения и обещания. В ерата на информационните технологии, това запознанство може да се случи по-лесно от всякога и определено не включва само следене на телевизионните блокове. Отделно от това, което медиите избират да предават, всеки може да потърси манифестите на политическите сили и да се информира относно техните цели. Още повече, сайтове като Гласоводител могат да бъдат много полезни, защото човек лесно може да сравни къде вижданията му съвпадат с тези на участниците в изборите. Това, разбира се, предполага предварителна информираност относно поставените обществените въпроси. Желателно е тази информираност да се базира на разнообразни източници и силно изразено критично мислене. Развитие на мнението ми по темата за информираността може да се намери тук: MG Talks: Свободната мисъл и борбата срещу колективното затъпяване.

Заключение

За да успеем да видим така бленуваната промяна и подобрение на живота, трябва на първо място да осъзнаем, че тя не може да дойде насила и отгоре. Ако едно общество не е еволюирало достатъчно, че нравствените разбирания на критичната маса хора да бъдат добре развити, то всяка положителна промяна би останала само мечта. Еволюционната стъпка трябва да дойде отдолу, от всеки един човек. Трябва да сме наясно, че на първо място най-големият отговорник за личното ни щастие и развитие сме самите ние. След това трябва да помним, че малките действия, които правим ежедневно, се натрупват с времето и могат да ни носят истински дивиденти. Човекът е съвкупността от своите избори. Нека избираме по-често да бъдем позитивни, почтени и активни.

Положителното влияние, което оказваме върху света около нас, е на практика една инвестиция, чиято възвръщаемост ще ни облагороди. Трябва да проумеем причинно-следствената връзка между държанието си и индивидуалния си и обществен просперитет. Всеки един от нас трябва да бъде пример за желаните от него характеристики на обществото. Само така можем да изградим здравословно и устойчиво общество, което да постигне бленуваната промяна. С бягането от личната ни отговорност няма да стигнем до никъде. Промяната започва от нас. Време е да осъзнаем това. Примерът, който даваме на другите хора, е най-добрият начин пряко да повлияем на обществото, от което сме част. Нравите на едно общество се определят от взаимоотношенията между членовете му и колкото повече хора се стараят да бъдат добър пример, толкова повече ще се подобрят и нравите на обществото. Нека бъдем пример с делата си.