Няма вече истински жени

    Денят беше слънчев и топъл. Двамата с Блажо Стоименов се бяхме разположили на пейка в парка и се припичахме на слънцето. Блажо обичаше да коментира минаващите хора и сега силно се възмущаваше от преминаващ наблизо мъж, който буташе количка с дете:
    – Виж го тоз, бе! Количка тръгнал да бута… Къде е жена му, да си свърши работата? Няма вече истински жени, ей, не са същите. Модерни станаха. А мъжете? Кой го знае тоя какъв е чехльо, да се оставя да върши женски работи. Жена му къде е, виждаш ли я някъде? Как ще я видиш, оставила го е тука да си губи времето с бебето, а тя е отишла сигурно някъде да си вее парцалите…
    Блажо изсумтя силно. Темата изглежда го ядоса и гневът му се насочи към жените като цяло:
    – Изпиха ни душичката тез жени – изсъска той. – Не остана мъжко в мъжете. Все за нещо сме им виновни, все са потиснати, все за права се борят. Какви права още искате, бе, феминистки гадни? Вижте докъде докарахте мъжете – вашата работа да вършат. Какво повече от това? Нали ги виждам и моите приятели, всичките дето се изпожениха – не са същите вече. Натиснаха ги жените им и… Край! Имам един приятел, колко ракии сме изпили с него, гледам го сега – все уморен, все зает, все казва, че е късно и трябва да си ходи… Не е същият вече, казвам ти. Жена му го удуши направо. Друг имам един – с мотори се занимаваше и какво мислиш? Ожени се, две деца набързо и толкова беше… Не му били интересни моторите вече. Глупости! Жена му го държи под чехъл, тя е ясна работата! Всичко мъжествено ще ни отнемат – да го е срам човек мъж да се нарече… Едно време друго е било – а е казала “гък”, а да й шибнеш един през лицето. Ами така де – да си знае мястото.
    Отвърнах му неловко:
    – Не може така, Блажо, с насилие, не е правилно. Жените се борят за достойно отношение и равенство, не за…
    – Абе махай се от тука с тез глупости за равенство – прекъсна ме Блажо. – С долни лъжи са ти напълнили главата и ти им се връзваш на акъла. Ето, виж я тая – той посочи към жена облечена с черно яке, кожен панталон и кубинки, с татуировки и пиърсинги по лицето. – Трийсет градуса е станало, виж я как се разхожда. Кой й пречи? Никой. Точно ей такава мъжкарана като тая е жената на онзи мекия с количката, сигурен съм. Ами моите права да не й гледам намусената физиономия кой ще ги защитава?
    – Не си прав, Блажо, всеки има право да се облича и изразява, както пожелае….
    – Ами да се облича като ей тази тогава – той посочи към момиче, което носеше лека лятна рокля. – Гледай какви крака! Само да ми падне.
    Момичето изглежда го дочу, защото се обърна с погнусен поглед към нас и бързо се отдалечи.
    – Какво бягаш, ма, комплимент ти правя! – извика Блажо след нея. – Виждаш ли за какво ти говоря? Гледа ме лошо, все едно кой знае какво съм казал. Трябва да се радва, че я гледат похотливо хората – то си е комплимент! За прекалено голяма работа взеха да се вземат тез жени, казвам ти! Забравиха си мястото! Жената до мъжа трябва да върви и да му се подчинява във всичко. Мъжът е този, който води и определя правилата, и така е било от време оно. Сега всички са много модерни и забравят как са били нещата. Респект трябва да има! Аз нали съм ти казвал – респект със страх се постига. Ако не се страхува жената от мъжа – всичко отива на майната си.
    – Не мога да се съглася, Блажо… – опитах се отново аз, но за пореден път бях прекъснат.
    – Абе престани, бе, момче! Стига с тея бръщолевения за равнопоставеност! Няма такова нещо. Измислици са това – всичко е за да се развали реда на обществото и да се отслабим като народ. Това е стратегия! Който не си знае къде му е мястото, е слаб, затова при нас постоянно се насаждат такива глупости. Ей заради такива работи не вървят нещата в тая държава. Това е целенасочена политика да ни направят слаби и да ни манипулират. Рушат ни и ни убиват бавно, ама аз няма да се дам! Знам аз как са били нещата и как трябва да са. Затова и на жена ми не могат да й минат такива простотии през главата – само да чуя и ще я спукам от бой. Дъщерята ми се репчи от време на време, ама и тя ще си намери майстора някой ден. Ще се погрижа да не си намери някой ревльо и като се задоми бързо ще си научи мястото. От мен да знаеш, жената ако се чува много много, значи не си върши работата вкъщи като хората. Я няма да е сготвила, я няма да е изчистила… Кой трябва да ги свърши тез работи според теб? Няма да си губя времето аз, я! Да не би да са мое задължение…
    Бях силно несъгласен с всичко, което Блажо говореше, но реших, че не си струва да споря повече. Престорих се, че имам важна работа и се изправих:
    – Трябва да тръгвам, Блажо.
    – Някоя жена те върти на пръста май, а? Да не си под чехъл? Като гледам главата ти е пълна с глупости, трябва да има женска ръка в това нещо. Внимавай да не ти изпият душичката тез жени, че както е тръгнало… Е, добре, щом трябва, тръгвай. Айде, до скоро.