Състезанието

    Гласът на стюардесата се разнесе из самолета:
    – Моля закопчайте коланите си и се пригответе за кацане.
    Блажо Стоименов спокойно стори, каквото беше наредено. Изтегна краката си и пораздвижи раменете си. Започваше се скоро.
    Огледа се. Той стоеше до прозореца, от лявата страна на самолета – неизгодна позиция. От дясната му страна, в средата на тройката кресла, седеше младо момиче, което четеше книга. Вдясно от нея пълна жена на средна възраст дремеше. Техният ред се намираше на еднакво разстояние между задната и предната врата на самолета.
    Блажо забеляза движещите се темета на други оглеждащи се хора.
    “Тарикати”.
    Реши, че ще бъде по-успешно да се насочи към задната врата, защото натам имаше по-малко потенциални противници. Хвана токата на самолетния колан с ръка и зачака нащрек. Всеки момент щяха да кацнат.
    Самолетът елегантно се снижи към пистата и докосна земята с леко потупване на колесника. Бързо убиваше скоростта си. Блажо се извърна назад. Няколко реда по-назад, друг мъж го наблюдаваше с присвити очи. Блажо издържа погледа му без да трепне и напрегна мускулите си. Нямаше да бъде лесно, но се беше справял и в по-трудни ситуации. Самолетът почти беше спрял.
    В синхрон, двамата разкопчаха коланите си. Останалите дебнещи в самолета го направиха секунда след тях. Блажо се изправи, но присви гърба и врата си, за да не удари главата си в багажното отделение. С бързи, ситни крачки се озова пред момичето от дясната си страна. Оставаше му да преодолее спящата жена. С голяма крачка се опита да я прескочи, но точно в този момент самолетът направи лек завой наляво. Блажо залитна и тежестта му се прехвърли върху десния крак, който вече се намираше на пътечката между седалките в самолета. Това, обаче, не беше достатъчно за да запази равновесие и той се сгромоляса върху спящата жена. Тя изпищя от уплах и го блъсна по гърба.
    – Стига вряка, бе! Голяма работа – изръмжа Блажо.
    Гневният глас на стюардесата прозвуча по телекома:
    – Моля не разкопчавайте коланите си и запазете местата си, докато капитанът не индикира, че е безопасно ставането. Стойте по местата си, моля!
    Въпреки съобщението, тя беше загубила влияние над пасажерите. Все повече колани биваха разкопчавани. Двама мъже от редовете пред Блажо се бяха изправили и понечваха да излязат на пътеката. Блажо трябваше да действа бързо. Изпсува под нос и се прихвана за седалката пред него с две ръце. Жената зад него продължаваше да го бута в гърба. Изправи се тромаво, набирайки се за облегалката пред него. Грубо премести и левия си крак на пътечката между редовете, ритайки жената, в чиито скут бе паднал преди секунда.
    Светкавично прецени положението. Откъм носа на самолета едната от стюардесите бързаше към двамата господа, които се бяха изправили. Трябваше да мине през тях, преди да се добере до него. Беше в безопасност. Зад него, към опашката на самолета, мъжът, с когото бе разменил поглед, вече сваляше багажа си.
    “Чевръсто копеле”.
    Блажо плясна ядно дръжката на багажното отделение и се зае да вади куфарът си. Заради вдигнатите му ръце, тениската му се набра нагоре по тялото и откри косматото му шкембе, което се опря в лицето на дебелата жена. Тя се отдръпна погнусена и възкликна:
    – Не ви ли е срам, бе господине! Търпение малко нямате ли?
    Блажо беше прекалено зает за да отговори, затова само изръмжа. Багажът му беше блокиран от този на жената. Той дръпна куфара си с всичка сила и го измъкна, чупейки едно от колелцата на блокиращия куфар.
    “Така й се пада. Да си знае”.
    Оставаше последната права – да се добере до задната врата на самолета първи. Другият мъж, обаче, вече беше готов със свалянето на багажа си и се насочваше натам. В този момент боговете се усмихнаха на Блажо, защото мъжът изведнъж се спря и се огледа. Забеляза нещо на седалката си. Върна се до нея и се пресегна да вземе мобилния си телефон, който беше забравил. Блажо не чакаше втори шанс.
    “Ей сега съм ти е**л майката”.
    Втурна се устремено напред, за да заобиколи противника си. По пътя си стъпа силно върху крака на една млада жена, която с цялата си наглост се беше опитала да излезе на пътечката пред него. Тя изскимтя и се върна назад. Блажо хвана куфара си с две ръце и се опита да го прехвърли над гърба на наведения мъж, доскорощния първенец в състезанието до вратата. За нещастие точно в този момент той понечи да се обърне, за което беше наказан с тежък удар в рамото от летящия куфар. Мъжът беше принуден да се наведе отново, за да избегне повече щети.
    Блажо тежко стовари куфара пред себе си от другата страна, на сантиметри от крака на друг пасажер. Пътят беше чист. Бързо съкрати разстоянието до задната врата на самолета и зачака до вратата на тоалетната. Мисията беше успешна.
    От цялото усилие се беше изпотил и дишаше тежко. Стюардът, седящ в задната част на самолета, смаяно намести очилата си, докато го гледаше.
    “Нека гледа. Охлюв”.
    Блажо усещаше и възмутените погледи зад гърба си. Не му пречеха особено. В съзнанието си той беше и физически, и морален победител.