Веселин Жеков

Знам само, че съм длъжен да направя каквото зависи от мен, за да бъда позитивна сила в обществото си. Надявам се, че не съм единствен.

  • Три седмици и половина в Лондон

    Лондон е… огромен. Това беше първото ми впечатление от британската столица, когато за първи път я посетих преди години, и то се повтори и при последното ми посещение. Краткото пътуване с влака от градското летище до апартамента ми беше достатъчно да ме накара да се почувствам малък и незначителен, като капка в морето от хора и бетон. Има нещо смиряващо в безбрежието от жилищни сгради, офиси, търговски центрове и стърчащи небостъргачи, в сложната плетеница от пътища, железопътни линии и речни канали.

    Прочети още…
  • Блажо на театър

        Търпеливо чаках на опашката пред вратите на театъра. Хората около мен бяха разнородни – млади и стари, семейства с деца, влюбени двойки. Постановката, която щяхме да гледаме, беше популярна комерсиална комедия. Далеч в опашката зад мен чувах отличителен гръмогласен смях. Обърнах се, но не можах да различа източника. Все пак имах силно предчувствие кой можеше да бъде – Блажо Стоименов.     Моят ред да вляза в залата дойде скоро и се насочих към определеното ми място.

    Прочети още…
  • Кризата на българския мъж

    От известно време размишлявам върху въпроса “Какво означава да си мъж?”. В момента съм в етап на живота си, в който основните черти на характера ми са формирани. Вече не съм момче. Спокойно мога да заявя, че се наричам мъж. Но какво означава това? Какво точно е мъжкото? Наблюдавайки хората, с които общувам, следейки контактите си в социалните мрежи, разработвайки някои от текстовете си като “Кому е нужен гей-парадът? Всекиму.

    Прочети още…
  • Убягващата промяна

    Наскоро участвах в разговор, който се завъртя около това каква е разликата между живота в западните европейски държави и в България. Обичайните теми се дискутираха – за това как западните държави са по-уредени, с по-добър стандарт на живот, как при нас промяната към по-добро е бавна или несъществуваща и т.н. Аз смятам, че за да се постигне позитивна социална промяна в едно общество, трябва да се достигне критична маса от осъзнати, мислещи хора, които имат добре развита нравствена система и осъзната лична отговорност към обществото, в което живеят.

    Прочети още…
  • Състезанието

        Гласът на стюардесата се разнесе из самолета:     – Моля закопчайте коланите си и се пригответе за кацане.     Блажо Стоименов спокойно стори, каквото беше наредено. Изтегна краката си и пораздвижи раменете си. Започваше се скоро.     Огледа се. Той стоеше до прозореца, от лявата страна на самолета – неизгодна позиция. От дясната му страна, в средата на тройката кресла, седеше младо момиче, което четеше книга. Вдясно от нея пълна жена на средна възраст дремеше.

    Прочети още…
  • Няма вече истински мъже

        Двамата с Блажо Стоименов седяхме на терасата и се наслаждавахме на пролетния въздух. Той се бе разположил на червения си пластмасов стол, а аз бях срещу него, през една малка масичка подредена с голяма чиния салата и две ракии. Говорехме си за днешната младеж. – Туй това днешните мъже не са мъже – възмущаваше се Блажо. – Нали ги виждам всеки ден по улиците. Всеки с прическа някаква, косата им завъртяна ту наляво, ту надясно… Напарфюмирани повече от момичетата.

    Прочети още…
  • Казусът за липсващата креативност

    Преди известно време един от моите познати във Фейсбук сподели статия от сайта за “новини” „The Bulgarian Times“. Статията се нарича “НАСА: 98% от хората се раждат гениални, но училището прави от тях средностатистически идиоти! (ВИДЕО)”. Това бомбастично заглавие очаквано разбуди моя интерес – все пак аз съм възпитаник на критикуваната образователната система. За мен беше важно да разбера до каква степен съм бил предаден от нея и по какъв начин съм бил превърнат в “средностатистически идиот”.

    Прочети още…
  • Кому е нужен гей парадът? Всекиму.

    Покрай София Прайд тази година отново се надигна глъчка от множество страни за смисъла на шествието, за контрашествията, за атаките на семейните ценности и т.н. На няколко места видях споделена една статия (Гей парадът – кому е нужен?), която, според мен, обхваща мисленето на голяма част от хората по темата за ЛГБТИ обществото. Наричам този тип мислене “Аз не съм хомофоб, но…”, защото обикновено изказаните мнения са премерени и не издават омраза или ненавист към представителите на ЛГБТИ, но често се застъпват за мерки, които ограничават правата им, грешно представят целите им, или поддържат мнението, че ЛГБТИ активизма е негативен и рушителен.

    Прочети още…